БАНЯ КНЯЖЕВО
Стародавни предания и хроники сочат, че Княжевската баня има твърде дълга история. Целебната й сила е подобрявала здравето на траки, римляни, византийци, българи.
Банският извор, който се използва за нуждите на балнеолечебницата, има дебит 10л./сек. и температура 31.5 С. Въпреки разликите в температурите и двете групи извори имат почти еднаква минерализация от 0,12 до 0,16 г/л, предимно хидрокарбонатно- натриева вода, бистра и безцветна, без мирис и с приятен вкус, с алкална реакция РН 9-68, а радиоактивност 3,5 Е. Водата съдържа предимно карбонати, сулфати и по-малко хидрокарбонати. Химическите елементи натрий, калий, калций, хлор и флуор са второстепенни, но постоянни съставни части. Минералната вода се използва за лечение чрез бани и пиене.
Според последните изследвания на целебните свойства на водата и препоръките на медицинските органи тук се лекуват хора с функционални нервни разстройства: невроза- хипостенна и хиперстенна, органни неврози /полова, сърдечна и стомашна/, психастения. След лечение обикновено изчезва безсънието, главоболието, сърцебиенето, преумора и умора – умствена и физическа, възвръща работоспособността. Добре се повлияват климактеричните невротични смущения у жената в критическата възраст: климактерична хипертония с кръвно налягане /хипотония /. Успешно се лекува хипертоничната болест, най-вече неврогенният й стадий, болестите на обмяната на веществата – повишена основна обмяна, базедова болест, тиреотоксикоза , понижена основна обмяна /микседем/, леки форми на захарен диабет и някои форми на общо затлъстяване.
Минералната вода повлиява и върху процесите на стареене и се използва като фактор за запазване на организма от прибързано застаряване. Княжевската минерална вода играе роля и на козметично средство тя запазва тургора и добрия вид на кожата.
Чрез пиене по лекарско предписание водата ефикасно действа при стомашно чревни заболявания, хронични гастрити и колити и против образуване на бъбречни камъни.
Не малко хора твърдят, че са получили подобрение на зрението си благодарение обливането на очите с минерална вода.
Писмени сведения за банята е оставил турският пътешественик Евлия Челеби /1652-1653г./ „Наблизо е Бали ефендивата баня, която се намира при село Бали ефенди. Банята е хладна с едно ниско кубенце , край една река. /Владайската река б.а./ От много опит се знае, че тя е лековита вода.
Евлия Челеби е оставил десет тома пътеписи, които представляват една необятна панорама на живота на Османската империя през средата на XII век. Той е държавник, дипломат, мюсюлмански етнолог, писател. Вуйчо му Телек Ахмед паша бил известно време велик везир /министър председател/. Това дало възможност на Евлия да се движи измежду най-високите представителни среди и да прекара почти петдесет години в пътувания на трите континента – Европа, Азия и Африка, върху които се простирала империята. През 1652-1653 г. той посещава София и Княжево и дава подробни описания за-тях.
Руснакът М. Юркевич посетил Княжево по случай 25 годишния юбилей от Освобождението и намира, че банята се ползва с широка известност, но и за съжаление сградата стои в, такова състояние, каквото е било в турско и никакви подобрения до сега не са направени.
Още през 1893 г. общинският съвет решава „Да се помоли Министерството на търговията, промишлеността и труда да отстъпи по законодателен ред държавния минерален извор в Княжево за ползване на вечни времена при условие в четиригодишен срок общината да построи нова баня и необходимите около нея постройки и планове, каквито министерството даде.“/ Такива молби са отправяни много пъти, но напразно – банята си оставала държавна и в плачевно състояние. Княжевци получили правото да се къпят безплатно. Един човек обслужвал банята без заплата. Възнаграждението му се състояло в правото да прави кафе и да получава бакшиши от клиентите.
Общинският съвет упорствува в искането си, обещава да; „разшири и разхубави банята по модерен начин, да създаде парк около нея“, но министерството не отстъпва. По-късно бил изграден още един басейн и едва през 1938 г. при кметуването на Кирил Колчаков тя добива днешния си вид след един по-свестен ремонт. А местният лекар д-р Миладинов прави проекти за изграждане „парк с баня на открито“, подобно на баните в Баден или Бреслац при Виена.
Откъс от „История на Княжево“ автор Анастасия Шошева 1974 г
Репортаж за Банята от 2021 г.