Вековните дървета

„… Без съмнение, днес най-старите витошки дървета са дъбовете, пръснати поединични или на малки групи в боровата изкуствена гора над Княжево. Те се виждат при входа на парка, над княжевското училище, от двете страни на панорамния път от Княжево за Бояна, към разсадника. Тези дъбове имат възраст над 500 години. Когато Бали Ефенди се заселил сред тях, те са били едри дървета в една смесена първобитна гора, а когато ги е наблюдавал и описвал Евлия Челеби в 1652 г., те са били 200-годишни. Около тях и под тях е растяла гъста млада гора. В годините след Освобождението те са били вече отделни дървета на една обширна поляна, под които обичал да се разхожда княз Батемберг. Тази поляна със стари дъбове описва Константин Иречек като „бедняшки остатъци от стари дъбови лесове на Витоша, жалостно

Vek4усамотени върху зелена морава“. Броят на дърветата тогава е бил над 100, а към 1910 г. — 62.  Лесовъдите Димитър Антонов и Любен Тамамджиев в 1930 г. са изброили 47 дървета, а днес те са само 20.  Един от тези дъбове, може би най-здравият,е бил отсечен в 1891 г.и от стъблото му е било направено корито за водопой на животните в току-що създадената от княз Фердинанд зоологическа градина в София. По всяка вероятност Фердинанд, който е присъствувал при отсичането, се е разпоредил да се преброят годишните пръстени върху дънера, но по необяснима причина не се запазили сведения за възрастта на дървото. В едни източници тя се определя на 300—400 години, а, в други — на 900—1000 години. Юлиус Милде, тогавашен помощник горски инспектор в София и по-късно управител на горските разсадници, определя възрастта на тези престарели дървета на 400 години. Антонов и Тамамджиев смятат, че те са 500-годишни.

По моя преценка възрастта на тези дъбове е вече към 550 години.      .

Сега най-виден от „старците“ е този горун (зимен дъб), който се намира под панорамния път Княжево—Бояна при пресечката на пътя с улица „Меча поляна“ .Обиколката на стъблото му е 502 сантиметра. Той има голяма корона, сравнително малко сухи клони, но както и всички други негови събратя, е загнил в дънера. Хралупата му е запълнена с тухли и е циментирана. Висок е около 17 метра. Дънерът му е засипан от стопаните на съседните вили със строителни материали. Останалите 19 дървета са неравномерно разпръснати в Княжевската борова гора в правоъгълник с площ около 150 декара, ограничен на север от двора на княжевското училище, от частни дворове и от стълбището при входа на парка; на запад — от алеята, която води за долната станция на лифта; на юг — от една мислена линия, която минава под разсадника, и на изток — от оградата на новите вили. Обиколката на стъблата на дърветата на височина 1,30 метра от

Vek3земята варира от 320 до 502 сантиметра, а височината им —от 10 до 18 метра. Почти всички са вече загнили. Стъблата им са кухи, а клоните — повече или по-малко изсъхнали. Най-здравите от тях ще преживеят още може би 50—60 години. Повечето от дърветата са горуни, има един цер и няколко хибрида между горун и благун.  Как дърветата от 47 през 1930 г. са останали само 20 през 1975 г. не е възможно точно да се проследи. Знае се, че някои (най-гнилите) са били повалени от буря, други, които са имали вече големи хралупи, са били запалени от злосторници или изсечени при оформяне на панорамния път; няколко дървета са попаднали в частни дворове, когато са били построени вилите над Княжево, и са били унищожени от новите стопани. През последните години някои от тези престарели дъбове са обявени за природна забележителност, заградени са с дървени огради и на стъблата им са заковани познатите табелки с изображение на брадат орел и надпис „защитено дърво“. Хралупите са в повечето случаи зазидани с тухли или камъни и циментирани, за да се продължи животът на дърветата.

В Княжевската гора наред с посадените борове расте и ново поколение дъбове. То е представено с повече от 50 дървета с големи разклонени корони и съвършено здрави стъбла. Тези дървета са на възраст 70—100 години и несъмнено са потомци на старите дъбове.

Следва да споменем не само живите вековни дървета на Витоша, но и тези, които доскоро са били живи. В разсадника над Княжево допреди 30 години растеше грамаден ясен. Той бе отсечен, но остави потомство една ясенова горичка, която се намира източно от разсадника. Негов по-млад, но също едър събрат п досега расте в самия разсадник….“

Откъс от „Планината Витоша“ -автор Леонид Йорданов 1977 г.

 

************************************************************************************************************************************************

„…Съвременник на княз Фердинанд отбелязал:   Над самото село /Княжево/ под Витоша стърчат около стотина пет-шестотингодишни дъбови  дървета. Най-величественият между тях бил цар Самуиловият дъб. Но зла била неговата участ. Нуждата да се направи само някакво корито за неговата княжеска зоологическа градина изисквала голямо и дебело дърво.

 За най-подходящо се намерило едно от старите дървета над Княжево. Самият НКВ князът е присъствувал при отсичането за определения за тая цел дъб и пръв… забил брадвата в много престарелия му труп!… Лесно могат да се прочетат сгъстените камняли /пръстени/ по дъба, които излезли вярно и точно 890! Тоя дъб бил над 890 години,- т.е. връстник на цар Самуил…“
Откъс от “ История на Княжево“ автор Анастасия Шошева 1974 г.