Ски спорт

Първите прояви за  ските датират от зимата на 1912 година, когато са наблюдавани отделни  групи от хора, предимно от дипломатическия корпус, да карат ски около трамвайната спирка „Шипка“. Княжевските младежи карат ски, ръчно изработени от бъчви и дъски от буково дърво. Първите ски са изработени в работилницата на бай Михал на Спирка “Шипка” ;

Княжево до Копринената фабрика
Княжево до Копринената фабрика

3а първи път са провеждат ски състезания, организирани от дружество „Момина скала“ на Кърлежа в Люлин. Организира се и ски клуб „Витошки скиор“ -1936 г. и се участва в държавни ски състезания на пистата „Мусала“ в Рила.

Най-добрите състезатели и деятели по онова време бяха: Огнян Милков, Христо Тушев Каранов, Бочо Шошев, Стефан Богданов, Ерменко Бранков, Кирил Гълъбов, Георги Пехливанов, Стоян Кузманов, Кънчо Шопов, Кирил Минев.

Официално признание за заслугите на княжевци за развитието на ски-спорта в страната е фактът, че през 1937 г. Княжево е определено като място където да се проведе (и се проведе) II редовен конгрес на Българския ски съюз. Примерът на Княжево е заразителен, той се отразява благоприятно и върху други селища в страната и по-специално на младежите в гр. Самоков.

По-късно на организираните от Българския ски съюз държавни състезания по различните видове скиорски  дисциплини (бягане/Слалом, спускай не и скок) борбата се води предимно между рутинираните съперници от Княжево и Самоков. Паметни ще останат състезанията между 1943 и 1949 година, когато княжевските състезатели извоюваха първите места и станаха държавни и републикански първенци по ски. Шампиони бяха: Никола Делев, Методи Йовчев, Петър Николов, Борис Крумов, Любен Врингов. Призовите места се заеха от Йордан Константинов, Георги Йорданов, Станой Илиев, Грета Клайн.

Никола Делев участва и в олимпийските игри в Швейцария.

Княжево в ляво читалището
Княжево в ляво читалището

През следващите години много княжевци участват в различни спортни дружества: в „ЦСКА“ – Александър Стефчев, Стефан Божков, Янаки Янакиев, Симеон Младенов, Стоян Господинов; В („Славия“)- Любен Врингов, Петър Василев, Александър Петров, Иван Пърличев,Кирил Рендев, Любен Лазаров, Иван Спасов, Георги Георгиев, Димитър Златанов; в „Академик“ – Никола Бобошевски, Йордан Константинов, Петър Тушев, Любен Атанасов, Георги Зографов, Славчо Джиндров; в други дружества – Петър Николов, Петър Трайков, Любен Трайков, братята Цветанови, Иван Петров.

През 60-те години израсна ново поколение талантливи скиори. В старото училище до Боровата гора учениците от 26-а гимназия се обучаваха през зимата в редовните часове пo физическо възпитание от преподавателя Петър Тушев. Най-добрите из между тях после постъпваха в ски-школата, организирана от отдел „Просвета“. Мнозина израснаха като отлични скиори и станаха национални състезатели като Тодор Боцов, Тодор Рочков, Васил Наумов, Мирон Ацев, Кирил Станоев, Любен Марков, Костадин Йончев, Юли Кръстев, Таня Бъндева, Ветка Младенова, Емилия Гигова, Надежда Василева, Димитрина Дойчинова, Ана Кърлева, Таня Стефчева.

Ски-училището допринесе много за обучението на младите скиори. Сега реституцията отне плаца и малкото лифтче бе разтурено. Ски спортът напоследък запада въпреки благоприятните условия около 26-о училище.

На път за Белята вода в дясно Княжевска борова гора
На път за Белята вода в дясно Княжевска борова гора

Последните добри изяви на нашите скиори се броят на пръсти. Емил Цветанов – двукратен първенец на ски-скок, Цветан Игнатов – вицешампион, Йордан Гиздов, Александър Бранков, Тими Димитрова и Недка Василева – участничка а олимпийските игри в Япония.