Старо Княжево

Sc
Видните княжевци със знамето на Княжево пред пивница Македония преди 1940 г.

Там, където планините Витоша и Люлин си дават среща със Софийското поле пред  Владайското дефиле, изникнало в прастари времена селище. Как са го наричали траките, древните гърци, римляните – летописците не съобщават. Славяните го именували Водениците, турците го преименували Суйе-кьо /водно село/, а по-късно  Бали ефенди. След Освобождението от османско иго княз Александър Дондуков с указ го кръщава Медово /Медено село/. Името Княжево то получава в 1882 г. в чест на княз Александър Батемберг. От 1958 г. е квартал на София.

Храбри били княжевци, та се задържали на това опасно място през Владайския проход на магистрала, която води от северозападна България за Егея и Вардарска, Македония; да понася и отбива ударите на завоеватели, тръгнали към София. Много са страдали княжевци в бурни години, но и добре са живели в спокойни времена.

Богата е историята на Княжево част от историята на София. Предлагаме я на читателите такава, каквато е изживяна от хората му, каквато е записана в историческите документи, в хроники и летописци, в белетристиката на хора, посетили или живели в Княжево, в разказите на стари княжевци, живели и в турско и след Освобождението, записани преди 55-60 години. Няма нищо измислено в тая книга. В нея има факти, документи и истини, достатъчни за размисъл за бъдещето на Княжево. Историята отредила завидно място на тоя кът на родината и княжевци могат да се гордеят с редица първенства във всестранното развитие на България.

На княжевска земя се заражда и оформя и първата софийска индустриална зона в края на турското робство и първите десетилетия след Освобождението. Тук се издига първият фабричен комин, останал повече от 120 години.

Тук израства първата текстилна фабрика за вълнени платове през 1867г.

Княжево е родината на пивоварството и спиртоварството в „България, на хартиената и кожухарска индустрия.

По внушение на Васил Левски Димитър А. Шишков Построява воденица в Княжево и спиртоварна във Владая.Интересното е, че те трябвало да обслужват със средства местния, революционен комитет.

През: 1881 г. френският капиталист Хиполит Бержие и българинът Иван Хаджиенов изграждат най-голямата в страната ни фабрика за спирт, работила тук повече от две десетилетия.

По същото време Иван Тодоров, обявен за „благодетел“ на Княжево изгражда най-модерната фабрика за фина обработка на кожи.

През 1882 г. Лазар Трифкович и Димитър Шишков правят  фабрика за бира, пренесена по-късно в кв. Павлово. Година след това в Княжево израства още една фабрика за бира на френския индустриалец Дюкорп, откупена няколко години след това от чехите братя Георги и Богдан Прошек, пренесена в София и преживяла цяло столетие.

През 1891 г. чехът Йосиф Хорват получава концесия и построява първата и най-голяма фабрика в България за книжно мукавено производство работила близо сто години.

През осемдесетте години на деветнадесети век професорът, химик д-р Червениванов получава концесия и построява фабрика за ферментационно производство на оцет. За суровина използували произвеждания във фабриката на Хаджиенов спирт.

През 1874 г. в Княжево се открива Първа българска парно-бояджийска фабрика на Стоянов и Събев. ,

Статистиката твърди, че за един период от петдесет години т.е. от 1830 до 1880 година, в България били създадени 20 по-крупни предприятия, четири от които били в Княжево.

Княжево се гордее с национални първенства и в духовната област. Потърсим ли родното място на професионалното образование в България, ще го намерим в Княжево. В последните години на турското робство тук било открито първото занаятчийско училище-интернат /т.е. исляххане/. Току след Освобождението на негово място израства първата и единствена за страната ни „Учебна занаятчийница „ превърната по-късно в Първото техническо училище в България.

Княжевският учител-възрожденец Константин Михайлов участвува в църковната борба на софиянци, преследван от турци и гръкомани , заради което получил прозвище „Папата“. Същият учител и неколцина негови съмишленици основават първото софийско читалище – Читалище „Цвят“. Сам той отваря една от първите книжарници в София. Така получил и прякора „Книгопро „.

В Княжево се поражда идеята за полагане основите на туристическото движение в България. Седмина млади мъже, получили висше образование в европейски столици, при един излет на 2.VIII.1899 г. в Княжево решават да основат туристическо дружество. Нарекли го „Алеко Константинов“.

Княжево е родината на фабрично-заводския печат в страната.Тук се издава вестник „Фабрична трибуна“, орган на работниците в книжно -мукавената фабрика. Работничките в текстилната промишленост издават в. „Текстилна работничка“.

Княжево се вписва и във военната история на България. Тук се открива и десетки години работи за подготовката на офицери за българската армия .Школа за запасни офицери. В Княжевското землище са проведени първите маневри на младата българска армия след Освобождението от османско иго. Тук е квартирувала гвардията на първите князе.

На 9 февруари 1901 г. княжевци посрещат първия рейс на електрическия трамвай само десет дни след пускане на първата трамвайна линия в София – „Петицата“.

През 1883 г. в Княжево се открива първата в страната ни селска т.п. станция.

Княжево е първото село в България, което се сдобива с електрическо осветление.

През 1889 г. в Княжево се създава първият в страната държавен горски разсадник.

Княжево е гнездо на забележителни учени, дейци на културата и изкуствата, разнесли славата на България извън границите й.

В Княжево са намерили свой втори дом родоначалници на икономическия подем на освободената от османско иго България. С участието на княжевски първенци била основана „Първа вносно-износна банка“, първото в страната „Анонимно строително дружество“, изградило железопътни линии, шосета, Варненското и Бургаското пристанище все първенства на Княжево и княжевци от национално значение.

 

 Откъс от „История на Княжево“ автор Анастасия Шошева 1968 г.


 Княжевска селска община

Първите нормативи след освобождението от турско робство в България са свързани с административното и местно управление на страната. Липсата на партийни пристрастия и споменът от османското владичество обособяват влиянието на патриотичните и местни общности като основни двигатели и участници в управлението на страната. Съобразно тогавашното законодателство, населените места с повече жители имат право на собствено управление.
Княжево тогава е било с население от около 1800 души, като основна част от тях са били емигранти от Македония, арменци и българи от вътрешността на страната. Местно население почти не е имало. Съществувала е само една обособена махала Черкезката махала, която се намирала в днешна Карпузица около ресторант Танкист. Тя опустяла по обясними причини веднага след Освобождението. Съседните села на Княжево, Бояна, Горна баня и Владая са били с по-малко население и съответно това определило Княжево, като административен център на новосъздадената селска община. Това се е случило през 1891 г. Местното население избрало свои представители, които участвали в общинския съвет и членовете  му били пропорционално на числеността на населеното място, което представлявали. Съответно Княжево е имало двама и понякога трима общински съветници. Общинският съвет , който се състоял от 11 души с явно гласуване е избирал общински Кмет и съответно по един Кметски наместник, за всяко населено място. Като Кметските наместници били жители на съответното населено място. Не се е гласувало княжевец да управлява Горна баня или обратното.
Първият Кмет на общината се е казвал Вуче Колев, жител на с. Горна баня.

Селата, които били първоначално в Княжевска община били Княжево, Горна баня, Бояна и Кладница. Няколко години след това се присъединява и с. Владая. Към 1899 година територията на Княжевска селска община била със значителни размери. На запад стигала до Кладница на изток до Красно село, на север до Суходол на североизток до днешната Красна поляна.
Първата заповед на Кмета на общината била за сметосъбирането в общината, а втората за налагането на акциз за продажбата на алкохол.
Постепенно се създала местна охрана, която отначало била само дневна, а после и денонощна. Пожарните и те станали факт. Около Балканската и Междусъюзническата война в Княжевска селска община за изграждането на инфраструктурата са работели и военно пленници. Бюджетът в общината се е разпределял от общинския съвет , като разходите за всяко населено място били пропорционално на приходите.
Били изградени мостове, пътища, читалища и училища, някои от които съществуват и до днес.

Печатът на Княежвска селска община и имената на Кметът и на общинските съветници
Печатът на Княжевска селска община и имената на Кметът и на общинските съветници

По време  на съществуването на Княжевска селска община, Княжево е създавало голям процент от БВП на България. Първият електро-транспорт в България съвсем логично е свързвал столицата София и с. Княжево, което е било освен административен и индустриален и културен център.
Княжевска селска община просъществувала  в подобен формат до 1939 г.

 

 

 

 

 

 

 

Автор Любомир Секулов  2016 г.