Княжевска борова гора е парк в София, намиращ се в квартал Княжево. Той е сред основните туристически връзки и е естествен зелен коридор между София и Природен парк „Витоша“.
Снимка Н. Трейман 2008 г.
Създаване и стопанисване
Територията на парк Княжевска борова гора, според класификацията на Велчев, Ганчев, Бондев /1982 г./, попада във височинния пояс на мезофилните и ксеромезофилни дъбово-габърови гори, разположени от 650 до 800 м н.в. По отношение на горско-растителното райониране попада в Мизийската горскорастителна област, Краищенско-Ихтиманската подобласт, Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела /600-1000 м н.в./
Създаден е от горския инспектор Стефан Дончев през 1881 г. по идея на кмета на София Иван Хаджиенов (предприемач и впоследствие собственик на спиртната фабрика в Княжево), с площ от няколко десетки декара и предназначен основно да обслужва нуждите за залесяване на столицата София и планина Витоша. Като първоначално е бил с площ от 30 декара.
През 1904 г. с протокол №112, обнародван в ДВ, са определени собствеността и границите на първия държавен разсадник в България с площ от 2000 декара. Протоколът е подписан от Софийският лесничей и от кметовете на с. Бояна и с. Княжево.
Отглеждани са дървесните видове: смърч, бял бор, черен бор, дуглазка, лигуструм, канадска топола, пржевалска топола, германска топола, владайска топола,пирамидална топола, клек, бреза, акация, ясен.
През 1919 г. със заповед №125 софийският лесничей Юлиус Милде назначава първия пожарникар в гората.
От 1933 г. преминава на двойно подчинение, включващо управлението на парк Витоша, като остава извън границите му.
Първото управление на ПП Витоша се e намирало на територията на Княжевска борова гора в днешния „Гатер“, като остава там до 1948 г. След 1990 г. за сградите има издаден Акт за частна общинска собственост, като впоследствие един етаж е продаден за 130 лв. Това се случва през управлението на Кмета на район Витоша- СО Йордан Йорданов. В момента 2016 г. „Гатерът“ е ограден въпреки, че земята не е на частни или юридически лица.
На територията на разсадника през 1937 г. е построено първото училище в България за деца със специални образователни потребности (умствени увреждания) ІV-то помощно (старо 26-то училище), като границите на училищния двор са променени през 2011 г. съобразно проект одобрен от УАГ-София и финансиран от ЕС.
През 1948 г. с решение на Министерския съвет 1100 декара се предоставят за ползване на членове от Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, като разсадникът се редуцира до три по-малки с обща площ от около 30 декара и площ на парка, определена с решение на Министерския съвет от 910 декара. През територията на гората е изграден новият Беловодски път, който съществува и до днес и свързва София с Белята вода, Тихия кът и Златните мостове. Другият път, който пресича гората, е Панорамен път (ул. „проф. Николай Державин“), свързващ Княжево и Бояна.
След 1948 г. Княжвска борова гора минава на тройно подчинение на Дирекцията на парк Витоша, на Столична община и на Софийско лесничество.
С решение на Министерския съвет с гриф „Строго секретно“, подписано от председателя на Министерския съвет Антон Югов и заместник министър-председателя Вълко Червенков през 1956 г. част от тези 1100 декара, разположени под новия Беловдски път, непосредствено над Панорамния път и източно от р. Дълбоки дол, се предоставят за нуждите на МВР-УБО- Държавна сигурност, като общата стойност на инвестицията за изпълняване на архитектурния и ландшафтен проект е 1 300 000 лв. През годините останалите 910 декара, разположени западно от р. Дълбоки дол, се стопанисват последователно от „Градини, паркове и гори“, „Цветя и градини“, „Зелени площи“, „Паркстрой“ и „Лесопаркове“. След 1958 година преминава на тройно подчинение, включващо Народен парк „Витоша“, Министерството на земеделието и Столичната община.
Част от Княжевската борова гора е включена за първи път в градоустройствения план на София през 1961 година.
Има изготвени 3 паркоустройствени плана от момента на обявяването и за парк, като последният към 2016 г. е изработен от ИПП „Агролеспроект„ по искане на „Озеленяване“ ЕАД въз основа на договор от 22.06.1999 година.
На територията на парка се намират 4 каптажа с изворна вода, 58 пейки с гранитна основа, гранитни стълби, 12 „витошки“ пейки и 2000 метра отводнени алеи. Изработеният паркоустройствен план включва още дървени беседки, осветление, тоалетна и дървени мостове, някои от които липсват днес.
На територията на парка се намира долна станция на Княжевският лифт, първият кабинков лифт в България, построен през 1962 г. и експлоатиран до 1994 година.
На територията на парка е единствената обособена детска ски-писта, Слънчевият път, в границите на София, която функционираше като такава до 1994 г. и беше обурудвана със ски влек.
През 1998 г. има издаден акт за публична общинска собстност с ясни граници и площ от 762 декара. През същата година Столична община изгражда и 2 обособени места с детски съоръжения за игра, катерушки, пързалки и др.
С Договор за продажба част от недвижимото имущество от територията на парка- Гатера е продадено от кмета на СО район Витоша Петър Илиев за 11 618 лева на физическо лице. Това са сградите, където се е помещавало първото управление на ПП „Витоша“ от 1936 г. до 1948 година.
По времето на продажба на имота курсът BGN/USD e 28,480/1 или недвижимото имущество е продадено за 407.93 $ ( четристотин и седем долара и деветдесет и три цента)
През 2003 г. областният управител на Софийска оласт Тодор Модев незаконно преактува част от парка с цел продаване и застрояване.
През 2010 г., е ремонтиран основно единият от двата пътя пресичащи парка -Панорамен път, като стойността на ремонта е 1 700 000 лева с площ 13635 кв.м. Ремонтът включва премахване на паважната настилка, изграждане на нова асфалтова настилка, отводняване и осветление.
През 2011 г. Кметът на район „Витоша“ СО Любен Петров допуска изсичането на дървета от територията на парка с цел построяване на подпорни стени.
За последен път част от парка е обновена през 2012 г. с помощта на доброволци, жители на Княжево и ДПП „Витоша“, като са възстановени дървени мостове, кошчета за отпадъци, пейки.
През 2014 г. Кметът на район „Витоша“ СО Валери Йорданов проявява намерения да преактува и парцелира парка, като предлага новите граници на парцелите да бъдат съществуващите пешеходни алеи.
През 2015 г. се извършва санитарна сеч по сигнал на сдружение „За Княжево“ на точно определни 12 декара от парка, под бившите и вече застроени Пенсионерски ливади, която е извършена от Държавно горско стопанство София към МЗХ.
Със Заповед №СО15-РД 09-01-78/19.02.2015 на Кмета на София Йорданка Фандъкова е създадена комисия с Председател Маргарита Проданова служител в Дирекция „Общинска собственост“, която трябва да установи границите на парка съобразно съществуващият АПОС №352 към настоящия момент 2016 г. с площ от 762 декара.
В последните години поради умишлено обърканата собственост паркът се унищожава.
Геоложки строеж и геоморфоложко развитие
През Княжевска борова гора минава северната граница на Витоша планина, като следва хоризонтала 800 м н.в. Склонът, който заема обекта, е част от Северния /Каменделски/ дял – Княжевска част на Витоша. Като морфоструктура и част от Средногорието и Задбалканските котловини, представлява част от Балканидите, Завалско-Планската планинска редица. Чертите на Среднагорието се оформят в края на мезозоя, през късната креда. През терциера и кватернера се оформя морфохидрографията, а в котловините се отлагат седименти. Основните скали на северните склонове на Витоша са сенонски андезити и кватернерни наслаги – чакъли, пясъци, глини. Постилащите скали са андезито-базалтови и базалтови-агломератови и пепел ни горнокредитни туфи.
Релефът е еднообразен – склон с предимно северна и рядко североизточна и северозападна компонента. Всички изложения са сенчести. Преобладават наклонените терени. Незначителна е площта на подотделите с полегат и стръмен наклон. Надморската височина е в границите от 650 до 900 м н.в. В западната част парка се пресича от дол Раковец, който е с постоянно течаща вода.
Климат
В климатично отношение, обектът попада в Умереноконтиненталната климатична област. За формирането на климата основно влияние оказват не само характера и вида на преобладаващите въздушни маси, но и Витоша и Софийската котловина. Тези особености влияят върху трансформациите на въздушните маси, а от там и на количествените и качествени показатели на климатичните елементи.
Годишният ход на температурата е с минимум през януари и максимум през август. Температурните инверсии са често явление в Софийската котловина. Често през зимното полугодие се образуват мъгли. Относителната влажност на въздуха варира от 60 до 80%. Най-ниските стойности са през август, а най-високите през декември или ноември. Валежните суми са с минимум през зимата и максимум през лятото. Вегетационният период е 6 месеца и съвпада с устойчивото задържане на температурите над 10 С.
Почви и почвени процеси
Княжевската борова гора се намира на границата между Южно българската ксеротермална и Планинската почвена зона.
Почвите в района са представени от двата основни подтипа на кафявите горски почви – кафява горска тъмна и кафява горска преходна.
В морфологично отношение кафявите горски почви се характеризират с пълен почвен профил /А,В,С/. Мъртвата горска постилка има твърде разнообразна мощност от 3 до 10 см. Хумусно-акумулативният хоризонт /А/ е маломощен 5-25 см./ рядко до 30 см / и има тъмнокафяв цвят.
Илувиалният хоризонт /В/ е често твърде мощен, като стига до 80-100 см. Най-често той е неуплътнен, с ореховидна структура. На цвят е от светло-до сиво- или жълто-кафяв.
Хоризонт /С/ при тези почви се състои от скален рохляк.
Кафявите горски почви са с лек механичен състав. Отличават се със значителна скелетност, като количеството на скелета отгоре надолу се увеличава. Количеството на жилестата фракция се увеличава обикновено отдолу нагоре и се движи между 1-3% при силно скелетните и 10-20% при по-слабо скелетните почви.
Хумусното състояние е разнообразно, но се смята, че то е ниско. То в диференцирано пи хоризонти, като за А-хоризонт при тъмнокафявия подтип се движи между 5 и 10%, като в някои случаи достига 15-20%, а в хоризонт В бързо намалява на 1-2%. При преходния подтип гези проценти са по-ниски и в двата хоризонта.
Азотното състояние е сравнително високо в хумусния хоризонт, където се движи между 0.15 и 0.30%, а доста по-ниско в по-долните хоризонти. Почвите са бедни на фосфорни окиси. Реакцията на почвата е кисела до неутрална, рН се движи между 4,6 и 7,2.
Кафявите горски тъмни почви са по-продуктивни от кафявите горски преходни почви.
В границите на парка преобладават значително почвите от преходния подтип, като тези от тъмния подтип заемат само 4% от площта. Средно дълбоките почви са 95,1%, следвани от дълбоките почви – 4,2%, които са от тъмния подтип и само 0.7% е дялът на плитките почви.
Защитени видове
Зимен дъб (лат. Quercus petraea). Дърво от групата вековни дървета на територията на Княжевската борова гора с изготвен констативен протокол от РИОСВ-София на ъгъла на ул. Меча поляна и Панорамен път, според исторически справки това е най- старото дърво на територията на София.
Паркът е местообитание (хабитат) на черен кълвач (Dryocopus martius) и дъждовници (Salamandra) . На територията му съществува и група вековни дървета от вида зимен дъб (Quercus petraea).
Днес преобладаваща дървесна растителност е белият бор, откъдето носи и името „Княжевска борова гора“, среща се и черен бор, зимен дъб, летен дъб, планински ясен и цер.
Съществува легенда, свързана с Княжевската борова гора:
„…В края на по-миналия век /1891 г./ Д.Стойнов преразказва народното предание за голямата дъбова гора, която се намирала до „Ридо“ над Княжево. Боянци владеели тази гора, но клисурци /княжевци/ я „преотнемали „. Проточила се дълга между селска кавга. На края боянци „забрали свещеника Неофит та направели проклетия на пътя, който минава през Клисура: всеки, който минавал край проклетията, взема камък, хвърля го на купчината ѝ казва: „Проклет да е!“ Защото, ако пътникът не направи това, то проклетията него стига. Уплашили се клисурци и помолили дядо Неофит да я разтури, а той отказал и те се разпръснали из съседните села да живеят. Тази гора никой не владее, защото е останала от проклетия….“
Автор Л. Секулов 2016 г.
Източници Държавен архив, Столична община, МЗХ, МОСВ, МНО, РИОСВ- София, МРРБ и др.