На 13 януари 2015 г. се навършиха 100 години от премиерата на първия български игрален филм. 100 години се е трупала история, свързана със седмото изкуство. Първият кинофилм е бил прожектиран в г. Русе, а първата киномашина е била монтирана в село Княжево. Тя е била захранвана с акумулатори до 1917 г., които кинематографите са зареждали в София. Княжево се захранва с електричество през 1917 г. от контактната мрежа на трамвая и е първото селище в България, което поема пътя на техническия прогрес. Първоначално филмите са се прожектирали на открито на една поляна, където днес се намира киносалонът на читалище „Братя Миладенови-1917“. По-късно се строи сградата на кметството и читалището, където има обособен малък киносалон, а през 1962 г. се построява големият киносалон (400 места), който някои си спомняме като такъв до 1988 година. За разлика от другите киносалони в София, които се превърнаха в търговски площи, магазини, чалга-клубове и бинго зали, тук в Княжево нещата бяха консервирани до 2012 г., когато отново пламна искрица благодарение на кмета на район „Витоша“ Столична община – Стойко Дуков и на Августина Даскалова. През 2014 г. нещата отново затихнаха. Последният филм, който се появи на екрана на киното, беше за убийството на писателя Георги Марков „Накаран да замлъкне„:
Ето и какво пише Георги Марков през 1978 г. за Княжево и киното в Задочните репортажи:
„…В киното аутодафето извърши едно от най-престъпните си деяния. През 1947 година в България се намираха едни от най-скъпо ценените днес копия на световни шедьоври. Във филмовия склад в Княжево и на други места се намираше една от най-богатите колекции на световното кино. Всичко това се изсипа с камиони в една нива край княжевската река, от която бяха отклонени специални гьолове. И филмовата лента, върху която бяха целият Чаплин, цялата Грета Гарбо, най-голямото от американската и европейската класика, Бастър Китън и Лаурел и Харди, Жан Реноар, Бунюел… всичко това беше превърнато в чист целулоид за гребенчета и чантички.„
Л. Секулов, 2015 година