Княжево

………………………………… За сега за рождена дата на Княжевското читалище се счита 27 ноември 1917 г. (ст. ст. б.а.), датата на запазения учредителен протокол.

Дванадесет изтъкнати граждани (2 учители, 2 офицери, 2 търговци 4 служители от висок ранг, 1 индустриалец и 1 адвокат) провели в салона на спиртната фабрика, собственост на Иван Хаджиенов, учредително събрание за основаване на „ученолюбиво дружество“. Заседанието се ръководи от Наум Владов, богат за времето индустриалец. Той декларира, че ще направи дарение на дружеството, ако го кръстят на името на покойния му брат, от когото е получил голямо наследство. В учредителния протокол е записано: „Салонът на собствената му фабрика (на Д. Владов – б.а.) в Княжево и къщичката към нея да служат за нуждите на новооснованото читалище, докато последното си построи за целта собствено здание, или пък читалището може вече да поддържа такова, а също така господин Владов подарява и библиотеката на покойния си брат.“ Така новооснованото читалище получава име „Ученолюбиво дружество „Доктор Димитър Владов“ и задоволителна материална база: салон за масови изяви, къщичка за администра-тивни и др. нужди и библиотека със сравнително добър книжен фонд. Управителният съвет добива следния състав: Председател – Стоян Вълков – директор на IV софийска прогимназия Подпредседател – Иван Гошев – бивш директор на общинските сгради към Столичен народен съвет Секретар – Младен Божилов – секретар-бирник на Княжевската селска община Касиер – Стоян Христов – управител на спиртната фабрика Библиотекар – Димитър Николов – помощник-началник отдел в М-вото на правосъдието; Съветници: Христо Ганчев – учител – Наум Владов – търговец.  подполковник Никола Михайлов – инструктор във Военното училище Христо Чаушев – търговец Христо Христосков – офицер Антон Груев – адвокат Тодор Кондов – бивш кмет на гр. Прилеп. За почетен председател единодушно е Провъзгласен „народният благодетел“ Иван Хаджиенов – директор на спиртната фабрика.

Интересното е, че тоя управителен съвет, в чийто състав влизали хора с подчертан служебен и материален престиж, не могъл да намери общ език с младежта и населението, не оглавил съществуващата от години самодейност. А тя е богата: След Освобовжението от османско иго в една от най-старите сгради на Княжево,където се е помещавало исляххането /първото занаятчийско училище,създадено през 1867 г. се настанява войскова част – пионерна дружина. По-късно я заменя школа за запасни подофицери, а след нея – школа за запасни офицери. В последната служат забележителни хора, артисти, общественици като Димчо Дебелянов, Георги Кирков, Сава Гановски.( Съгласно тогавашните военни наредби всички младежи, получили средно и по-високо образование, години за военна служба, задължително изкарват Школа за запасни офицери б.а.). Те имат музика, издават вестник „Правда“, дават вечеринки за войниците и за населението. Местните гимназисти, въодушевени от батковците във военна униформа, създават своя литературно-музикална група „Витоша“. Подражавайки на школниците, бъдещи офицери, те изнасят вечеринки с малки театрални сценки, естрадни програми, музикални изпълнения. Всяка вечеринка започвала със сказка по някой злободневен проблем.

Изтъкнати самодейци били Петър Кючуков, Коце Стефанов, Ангел Овчаров, Г.Белев, Б. Дякович, Ас.Стоянов, Д. Савов, Б.Лазаров, |Б.Георгиев, Ас.п.Минев, Лалка Иванова, К.3дравкова, Невена Ламбрева,Янка Овчарова, сестри Пещерски в др. Групата постепенно набирала сили и опит. С успех изнасят пиесите „Другари в обсада“, „Генералска визита“, „Неканени гости“ в салона на ШЗО-то – Княжево, в Горна баня, Бояна, в салона на I конен полк – София, в салона на протестантската църква в София. С парите, получени от вечеринките, подпомагат вдовишки и бедни войнишки семейства. В Княжево имало условия и за друга културни мероприятия: неделен университет, вечерно партийно училище н др. ………………………………………….. Липсват ни архивни документи, за да твърдим, че е имало читалище и преди 1917 г., но по всичко личи, че в Княжево са съществували такива форми на културен живот, които изпълват съдържанието на понятието читалище. Самостоятелно се развива литературно-музикалната група „Витоша“. Фактически тя иззема функциите на читалището и Читалищната управа открива фронт на младежите: клеветят ги пред училищните и административните власти, обвиняват ги в противодържавна и аморална дейност. В същност някои членове от управата възмущават населението с гешефтарството си. Княжевският патриот и дългогодишен читалищен в партиен деец Коце Стефанов пише:“ заеманите помещения на д-р Димитър Владов уютно се бе разположила продоволствено-комисарска кантора на някои членове от управителния съвет, където под фирмата на читалището са се вършели тъмни сделки, нямащи нищо общо с читалищната просветна дейност.“

Наскоро след войната читалището трябвало да напусне заеманите помещения. Вдовицата на дарителя Наум Владов не зачела волята на съпруга и на девера си и, щом влязла в правата си на законна наследница, принудила читалището да освободи имота й. (На богатия все не му достига.) Възмутеният управителен съвет от неетичната постъпка на алчната фабрикантка заличава „доктора“ от името на читалището и от тоя момент насетне то се заскитало бездомно из Княжево под име „Княжевско читалище“. Изникнала нуждата за собствен читалищен дом. Открива се подписка „фонд – построяване читалищен дом“. Всички членове на ръководството записали и внесли привични суми във фонда. Истинска културно-просветна читалищна дейност се разгръща след втората половина на 1919 г. Редиците на литературно-музикалната дружинка „Витоша“, която фактически води културния живот в селото, се попълват от младежи, завърнали се от фронта, надъхани с идеите на ВОР. За тях читалищното ръководство е „крепост на мъртвите“, както шеговито се изразявали. Щурмували тая крепост и я превзели по внушение на партията.

Княжевското читалище е в ръцете на прогресивни ръководители и се превръща в истинско огнище за просвета, ‘за патриотична и ‘ партийна пропаганда. ………………………………………………………. Като буен поток младежта се влива в разнообразните изяви на читалището. Целият състав на дружба „Витоша“ членува в читалището. Не закъснели и резултатите: новото читалищно ръководство получило наследство 40 стотинки наличност и 195 полугодни книги, а през 1921 г. бюджетът е 40 643 лв., книгите са 3064, броят на читалищните членове нараснал от 83 на 546 души. Невероятен подем! Председателят на управителния съвет Ал.Дякович е любимец на княжевската младеж. Под негово ръководство те разгръща многостранна културно-масова дейност.Читалищният хор се ръководи от първокласни диригенти: маестро Георги Атанасов, след него идват други даровити диригенти Ал. Манев, Хр. Аврамов, Дим. Попов и Мих. Минев, Образува се хенски кръжок „Лада“, където се изнасят беседи, курсове по домакинство, шев и пр.

Чрез читалището партията провежда системна образователна дейност. Лектори са Георги Бакалов, Георги Кирков, Сава Гановски и др, известни партийни дейци. Създава се читалищен театър под ръководството на Коце Стефанов, туристическа секция, детско-юношеска китка, футболен отбор. ………………………………………………………………….. Княжевци копнеят за собствен читалищен дом. Основоположниците са създали фонд за построяването му, но нужни са много средства. Богатият предприемач Димитър Съселов подарява 1000 м² дворно място. С много усилия се набират средства от разиграни томболи, приход от театрални представления и забави, от волни дарения и с един значителен заем от Чиновническо дружество читалищната сграда изправя ръст сред селото в края на 1926 г. и става обединителен център на културния живот за Княжевския район.

Голямото младежко спортно просветително туристическо дружество „Христо Ботев“, образувано през 1925 г., „вследствие конфликта между прогресивната младеж и консервативната политика на управителния съвет, се впива в читалището с цялото си имущество, с членския състав» добре организирани отдели. Закипява бурна обществена дейност под не съвсем явното ръководство на редица отговорни партийни и комсомолски дейци като Коце Стефанов, Стефан Марков, семейство Гръбчеви, сем. Мичон (Димитър и Марг., Апостолови), Валентин Андреев. Театралната трупа изнася по 20-25 представления. За лектори в нар. университет се канят известни оратори като Тодор Павлов, Марко Марчевски, Здравко Георгиев, Сава Гановски, Иван Керемидчиев. Стават, оживени разисквания по разглежданите проблеми. Онова, което ораторите не могат да кажат, се разяснява от изказващите се. Читалището издава свой вестник „Княжевска мисъл“. Литературният кръжок отпечатва стихове от Хр.Ламбрев, Ан. Шошева, Ап. Гиргинов, К. Стефанов и др. в свой вестник „Лазури“.

  ……………………………………. От година на година условията за широка културно-просветна читалищна дейност стават все по-тежки. Чрез предварително разрешение на властта (разбирай полицията) не,може да се проведе никакво мероприятие. Княжевци са упорити – те поддържат народен университет с различни профили: здравен, селскостопански, история на обществото, курсове по чужди езици.

Читалищният театър изнася по десетина представления годишно, хорът печели овациите на населението, тамбурашкият оркестър привлича прогресивната младеж, вечеринките с прогресивен заряд се провеждат еженеделно, Княжевското читалище създава свой филиал в кв.„Десети километър“, благодарение усилията на К.Стефанов и дългогодишната общественичка Надежда Панова. Филиалът има своя читалня, библиотека, оркестър, малък хор, лекторска група и др.

През последните няколко години преди Девето-септемврпйската победа председател на читалището е прогресивният социал-демократ Стефан Шопов,а кмет Иван Минков, по призвание музикант, случайно попаднал в администрацията. Това съчетание улеснява партията да провежда редица свои мероприятия чрез читалището. Десетина читалищни членове заминават в партизанските отряди: Цветко Божков, М.Георгиева с родителите си, М. Константинов, О. Миленков, К.Трайков, М.Траянов, Н. Паликарски, Й. Шишкин и др. Идва победата. За председател на читалището по всеобщопризнати заслуги е избран Коце Стефанов. Първият отечественофронтовски кмет на Княжево е читалищният председател Коце Стефанов идеолог организатор, любимец на младежта, рядък общественик.

*************************************************************************************************************************************************** ***************************************************************************************************************************************************   Това е една малка част от богатото минало. Днес читалище “Братя Миладинови” е едно от най-изявените в столицата. Под покрива на читалището се обучават и изявяват над 150 деца, младежи и възрастни. Учебната дейност се изразява в работата на различните курсове и школи по англ. език , пиано, китара, класически и модерен балет,  вокални и инструментални групи, театрална студия, куклен театър , школа за аниматори, англ. забавачка , народни хора и каланетика за възрастни. В читалището се тачат традициите, като се организират празници, детски утра, дни на книгата, концерти , спектакли. Читалището е отворено за обществени изяви на гражданството от квартала.

На 13 януари 2015 г. се навършиха 100 години от премиерата на първия български игрален филм. Сто години се е трупала история свързано със седмото изкуство. Първият кино филм е бил прожектиран в г. Русе, а първата кино-машина е била е била монтирана в село Княжево. Тя е била захранвана с акумулатори до 1917 г., които кинематографите са зареждали в София. Княжево се захранва с електричество през 1917 г. от контактната мрежа на трамвая и е първото селище в България, което поема пътя на техническия прогрес. Първоначално филмите са се прожектирали на открито на една поляна, където днес се намира киносалонът на читалище „Братя Миладенови-1917“, по-късно се строи сградата на кметството и читалището, където има обособен малък киносалон. След 1959 г . киното  става  част от Софиската кинопрограма, а през 1962 г. се построява големият киносалон (400 места) с врътяща се сцена и прекрасна акустика, който някои си спомняме като такъв до 1988 година.  Голямата сцена е любимо място за изява на Емил Димитров, който живее в Княжево. Тук се провеждат новогодишни тържества и чествания и известните в миналото „Княжевски литературни вечери“. За разлика от другите киносалони в София, които след 1990 г. се превърнаха в търговски площи, магазини, чалга клубове, бинго зали, тук в Княжево нещата бяха консервирани до 2012 г., когато отново пламна искрица благодарение на кмета на район „Витоша“ Столична община-Стойко Дуков и на Августина Даскалова. Представи се първият театър   за район „Витоша“ СО  на голяма сцена „Тик-Так“ с режисьор Екатерина Казакова.  През 2014 г. е заснет докуменалния филм „Истории като на кино„. Автор на проекта е Милена Петрова, където историята на княжевското кино се разказва от Калитко Миленов. На 13 септември 2014 г. се проведе първият „Княжево фест“ с директор Стойко Дуков. Беше спечелен първият проект за възстановявяне на сцената. През 2015 г. нещата  с киното  и голямата сцена отново затихнаха. Последният филм, който се появи на екрана на киното беше на 11 септември 2014 г. за убийството на писателя Георги Марков „Накаран да замлъкне„.

Ето и какво пише Георги Марков през 1978 г. за Княжево и киното в „Задочни репортажи за България“. „…В киното аутодафето извърши едно от най-престъпните си деяния. През 1947 година в България се намираха едни от най-скъпо ценените днес копия на световни шедьоври. Във филмовия склад в Княжево и на други места се намираше една от най-богатите колекции на световното кино. Всичко това се изсипа с камиони в една нива край княжевската река, от която бяха отклонени специални гьолове. И филмовата лента, върху която бяха целият Чаплин, цялата Грета Гарбо, най-голямото от американската и европейската класика, Бастър Китън и Лаурел и Харди, Жан Реноар, Бунюел… всичко това беше превърнато в чист целулоид за гребенчета и чантички….“   Л- Секулов 2016 г