Княжево родно място на българския туризъм

На бул. 9-ти септември“№ 284 име една прастара ограда, която е служила последователно за хотел, ресторант, общински дом, отново ресторант и пр. На стената на тези сграда
откъм ул.  „Преслав“ признателни туристи са поставили паметна плоча с надпис:

На 2.VIII. 1899 г. тук е взето решение за основаване на първото туристическо дружество в България  „Алеко Константинов„

На тази дата преди 68 години седмина ентусиасти, интелигенти млади мъже, посещават традиционния княжевски събор, да се полюшват на народното празненство. Четвърт век по-късно двама от тях – Г. Козарев и „Пейо“ – разказват с умиление за рождения ден на българската туристика. Колкото повече наближавали Княжево, толкова по-ясно виждали Витоша и Люлин обземало ги възхищение  пред тяхната осанка и горещото желание да ги „пребродят, да проникнат в най-съкровенните им тайни“. Запознати отблизо с туризма в Европа, където и седмината получили висшето си образование, в тях спонтанно изниква идеята да организират роден,  български туризъм и решават да положат основите на българско туристическо дружество.

 

На следващия ден разпратили покани и след два дни се състояло учредителното събрание. Присъствували около 50 души, между които личаха освен седмината княжевски излетници   Д-р Чврвениванов, Д-р Точков .. “

Проф. Д-р Червенивенов e бил княжевец, индустриалец, който създава първата българска фабрика за оцет. Дали е развил туристическа дейност, не е известно.

Така в Княжево се ражда идеята за организиран туризъм, княжевец участвува в събранието, което учредило първото туристическо дружество „Алеко Константинов“.

Георги Пасланджийски -1967г.

***********************************************************************************************************************************************

 Спортно-туристическо дружество „Момина скала“-1940 г. 

Мнозина от по-младите членове на „Момина скала“ биха се интересу­вали за начина, по който е било осно­вано дружеството и неговите първи стъпки. Във всяко начало има малко опитност, и много идеализъм, но за да закрепне една организация нужни са още много амбиция, много труд и безкрайно голяма упоритост.

През 1920 г. идеалисти се нами­раха достатъчно, амбициите им не бяха малки, а упоритост им бе въз­наградена с укрепването на нашето любимо туристическо дружество.

Как се зароди идеята за неговото основаване ?

Това е безспорно въпросът, който всеки сегашен член на „Момина скала“ ще си постави, когато се порови в миналото. На този пръв въпрос ще се постарая да отговоря в настоящите кратки спомени.

Бях V -ти клас ученик, когато се основа в гимназията едно туристическо дружество на другарски начала, което имаше за цел чрез спестовност да се събират суми за устройване на по-далечни екскурзии.

Идеята не беше лоша и реших да я споделя с някои съмишленик и да направим и ние туристическо дружество. Беше втората половина на м. Април 1920 г. Говорих е моите приятели Кирил Симеонов и Христо Недков. В предварителните разговори ус­тановихме, че дружеството трябва да бъде поставено на солидни организа­ционни начала; устав, книжа, членски вноски и пр. и пр. Трябваше да намерим още туристи. Такива имаше доста – на първо място онези момчета, с които и преди ходехме на екскурзии по Витоша. Те бяха Кр. Манолов, Н. Пейчев, Атанас Михайлов, Петър Гергов и Любомир Бобевски, Тези са 8-те основатели на Юношеското турис­тическо дружество „Млад турист“.

Всички подписахме учредителния протокол, който бе датиран с дата 20 април 1920 г. За съжаление първата протоколна книга, които не беше нищо Друго освен една тетрадка от 100 листа с червени корици  изчезна след две-три години.

На следуюшата седмица се състоя първата екскурзия, която беше вече „излет“. 10 души отидохме до Люлин и манастира „Св. Крал“ и това беше кръщението.

Скоро се записаха нови членове. „Млад турист“ заживя буен живот. Уредиха се два големи излета – до Дивотинския манастир по билото на Люлин и до Кладнишкия манастир – Жи­вата вода. Това увеличи престижа на дружеството и нови членове продължаваха да се записват. Един трети излет този път до Черепишкия монастир  с разноски, платени от дружеството, накараха други десетина юноши да се запишат в „Млад турист“.

Почнахме да се снабдяваме и с инвентар. Имахме вече няколко рупора, карти, канцеларски материали. Постъпленията от членски внос и вол­ни пожертвувания бяха добри. В ка­сата вече имаше пари.

По същото време в Павлово – Крас­но село съществуваше един спортен клуб „Просвета“, Макар и с 2-3 годи­шен живот, тази организация нямаше никакъв особен актив, ако не се смята една футболна топка, една помпа и ед­на тетрадка – списъка на членовете. Те, обаче, не бяха малко – около 30 души. Идеята ми беше да се обединим двете организации, да изменим името и да направим постъпки за да станем клон на Ю.Т.С. Така или иначе, въпреки всички противодействия, обединението стана. При преговорите, които се водеха с Христо Сапунов и Тод. Стоянов, представляващи „Просвета“-та бяхме решили първоначално да вземем името „Багил“ – старобългарско название на Момина скала, но после се установихме на „Момина скала“.

Веднага след обединението с „Просвета“ направихме постъпки за влизането в Ю.Т.С. и“Момина скала“ стана член на Ю.Т.С. Направихме една промяна на Устава и заживяхме буен организационен живот. Можахме да получим инвентара на някогашната „Момина скала“, който се състоеше от няколко книжки „Млад турист“, една протоколна книга и една коза за прескачане. При липсата ма футболната топка, тази коза дълго време събира­ше юношите за игра, а касиерът Христо Сапунов се въртеше около тях и сам събираше членските вноски.

През лятото на 1921 г. дружеството ме изпрати за делегат на VI редовен юбилеен конгрес на Ю.Т.С,, който се състоя в Русе. Разискваше се върху въпроса дали да се приемат членки или не. За нас този въпрос не съществуваше.

Есента същата година устроихме в Княжево една първа по рода си изложба на туристически снимки. Бяха изложени над 1000 красиви снимки от всички краища на България, които клоновете на Ю.Т.С. и софийското туристическо д-во „Алеко Константинов“ ни бяха изпратили. Изложбата имаше грамаден успех. Посетиха я за два дни около 700.-800 души и се събраха от вход повече от 2000 лв.

Престижът на „Момина скала“ беше вече много пораснал. Благодарение на това директорът на съществуващата в Княжево реална гимназия и прогимназия ни разреши да образуваме при това училище секция и подготвителна чета, в която се записаха над 50 членове и членки. Имахме и много членове (около 40 %) в Софийската търговска гимназия, където също образувахме секция. Тя беше създадена благодарение енергичната работа на нашия секретар Конст. Корчев.

„Момина скала“ продължи да се развива и да крепне. Излети се правеха по няколко всеки празничен ден. Устройваха се и далечни многодневни излети. На 7 януари 1923 г. дадохме първия бал в Красноселското читалище оттогава.тази дата стана традиционна за нашата организация, „Момина скала“ бе вече създадена и закрепена. Тя издържа много външни и вътрешни атаки. Децата и юношите, които я бяха основали, бяха вече възмъжали хора. Тя продължи своето съществувание макар и не безметежно. Идеята, която имахме -да се построи хижа на Витоша – след пет години се реализира.

Онова, което трябва да се подчертае е, че закрепването на дружеството се дължи преди всичко на со­лидните организационни начала, на които то беше поставено. Някога имахме борби, имахме и недоразу­мения, но всичко беше ликвидирано на законни начала. Принципите на устава бяха свети. Никога не съм ги нарушавал. Ръководейки дружеството, винаги моите действия са се съобразявали с духа на законността и на болшинството. Затова винаги съм се стремял да бъда близо до членската маса за да имам подкрепата й при решителните моменти в общите събрания. А те не бяха редки.

За да крепне „Момина скала“ и в бъдеще нейните ръководители трябва да следват същите принципи. И освен това да мислят винаги за създаването на нови кадри, които да пое­мат по-нататъшното ръководство на любимото дружество.

Стоян Нейков

3 септември 1940 г