Първите нормативи след освобождението от турско робство в България са свързани с административното и местно управление на страната. Липсата на партийни пристрастия и споменът от османското иго обособяват влиянието на патриотичните и местни общности като основни двигатели и участници в управлението на страната. Съобразно тогавашното законодателство, населените места с повече жители имат право на собствено управление. Населението в днешно Княжево през 1878 г. е било около 40 къщи разположени около дюкяните и банята. През 1891 г. вече е било с население от около 1800 души, като основна част от тях са били емигранти от Македония, арменци, руснаци и българи от вътрешността на страната. Съществувала е само една обособена махала Черкезката махала, която се намирала в днешна Карпузица около ресторант Танкист. Тя опустяла по обясними причини веднага след Освобождението. Съседните села на Княжево, Бояна, Горна баня и Владая са били с по-малко население и съответно това определило Княжево, като административен център на новосъздадената селска община.
Това се е случило през 1891 година. Местното население избрало свои представители, които участвали в общинския съвет и членовете му били пропорционално на числеността на населеното място, което представлявали. Съответно Княжево е имало двама и понякога трима общински съветници. Общинският съвет , който се състоял от 11 души с явно гласуване е избирал общински Кмет и съответно по един Кметски наместник, за всяко населено място,като Кметските наместници били жители на съответното населено място. Никога не се е гласувало княжевец да бъде кметски наместник на Горна баня или обратното, въпреки че не било забренено от Закона. Всеки член на общинския съвет подписвал декларация и обявявал имотното си състояние към момента, преди да всъпи в длъжност.
Първият Кмет на общината се е казвал Вуче Колев, жител на с. Горна баня.
Селата, които били първоначално в Княжевска община били Княжево, Горна баня, Бояна и Кладница. Няколко години след това се присъединява и с. Владая. Към 1899 г. територията на Княжевска селска община била със значителни размери. На запад стигала до Кладница на изток до Красно село, на север до Суходол на североизток до днешната Красна поляна.
Първата заповед на Кмета на общината била за организиране на сметосъбирането в общината, а втората за налагането на акциз за продажбата на алкохол.
По времето на Княжевската селска община била разрушена джамията в Княжево и на нейно място с помощта на княжевци, общината и държавата била построена църквата „Св. Илия“, като се запазило тюрбето на Бали Ефенди.
С Височайши указ №509 от 9 юли 1883 г. в Княжево е открито първото държавно занаятчийско училище. То е създадено през 1867 г. от Мидхат паша и известно като „исляххането“, което било основата на техникумите по грънчарство в Трън, на столарство в Сливен, на текстил в Русе и на механотехникума, който бил преместен в Самоков и после върнат на познатото и до днес място на бул. Ал. Стамболийски.
Бил създаден първият горски разсадник в България, днешната Княжевска борова гора.
Било създадена първата Школа за запасни подпоручици (днешното ШЗО), което по късно било преместено в Плевен. Там са учили Димчо Дебелянов, Стамен Панчев, Димитър Съселов опълъченец, поборник и първият дарител на читалище „Братя Миладинови -1917“-Княжево.
Било създадено първото туристическо дружество в България „Алеко Константинов“.
Постепенно се създала местна охрана, която отначало била само дневна, а после и денононщна. Пожарните и те станали факт. Около Балканската и Междусъюзническата война в Княжевска селска община за изграждането на инфраструктурата са работели и военно пленници. Бюджетът в общината се е разпределял от общинския съвет, като разходите за всяко населено място били пропорционални на приходите.
Били изградени мостове, пътища, училища и читалища в Красно село, Овча купел, Владая, Горна Баня, „Братя Миладинови-1917„-Княжево, Драгалевци, Бояна, повечето от които съществуват и до днес.
В Княжево била монтирана първата киномашина в България, като прожекциите преди това били правени на поляна до читалището, където днес е киносалона.
Организира се първото ски състезание в България в м. Кърлежа на планина.Люлин над Княжево.
Строи се първата селска поща в България.
С помощта на държавата били изградени баните в Овча купел и Горна баня, които в момента се рушат.
Част от електирчеството на София било добивано от Боянската ВЕЦ, а водоснабдяването на София преди посторяването на Рилския водопровод се осъществяволо от каптажите над Бояна. Било осигурено собствено водоснабдяване на селата от общината. От гаринитните кариери над Владая се добивал материал за изработката на паважната настилка в София и общината, както и за пирамидите на трамвайните трасета. Осигорявали се дърва за отопление на София и другите села извън Княжевска община.
В началота на миналия век се изгражда и ЖП линията София- Перник, която била проектирана още през турско робство.
Построяват се войнишките паметници по селата в общината.
По време на съществуването на Княжевска селска община, Княжево е създавало голям процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Наличието на голямата денивелация на Владайска река и кинетичнията ресурс на водата, били причина покрай реката да се изградяят много фабрики. Владйска река тогава е била пълноводна (през 1956 г. се постороява виадукта към яз. Студена). По 1910 г. в Княжево работели 14 фабрики с над 570 работници – селището става индустриална зона на София, като голяма част от софиянци са работили във фабриките в Княжево, спиртната, книжната, текстилната, фабриката за щаване на кожи, бирената фабрика, бояджийската фабрика, фабриката за конци, мелницата на братя Шишкови, фабриката на Керимиджиан. С навлизането на електричеството, като енергоизточник, постепенно водните колела били заменени с електрически двигатели, но фабриките останали.
Първият електро-транспорт в България съвсем логично е свързвал столицата София и с. Княжево, което е било освен административен и индустриален и културен център.
Княжевска селска община просъществувала в подобен формат до 1939 г. , след която започва централизация на властта и постепенно унищожаване на идентичността на Княжево и другите села в общината.
Автор Любомир Секулов 2016 г.