Княжевският девически манастир се намира в едноименния квартал в полите на Витоша. От шосето ( при Десети километър, б.а.) стръмна уличка ни отвежда до масивната порта на манастирския двор. В него са църквата, посветена на св. Лука и руския старостилен манастир „Покров на Пресвета Богородица“, който не е свързан нито с българската, нито с руската Патриаршия. Служителите в него твърдят, че манастирът разчита единствено на собствени доходи и на дарения на поклонници. Вековни дървета ограждат каменните стълби пред храма „Св.Лука“ Другата църква се нарича „Покров Богородичен“. Манастирският комплекс се допълва от жилищни сгради за монахините с килии и стопански сгради.

През епохата на Късното Средновековие броят на манастирите в софийските полски райони се увеличава. Един от възникналите тогава е „Св.Лука“. Той не е стар, но за възникването му съществуват легенди, преминали през вековете и достигнали до нас. Според тях, през XV в. на това място била селската църква „Св.Лука“. Вероятно при отпора, даден на турските завоеватели от околните крепости, тук се развила жестока драма, подобна на тази в Батак. В църквата са потърсили убежище деца, жени и старци, но били избити и телата им безразборно разхвърляни наоколо. При разкопки се откриват човешки кости, които са събрани в обща гробница в днешната църква „Св.Лука“. Легендата разказва, че манастирът е построен тук, защото в селската църква се пазели мощите на св.Лука и оттам са пренесени в Рилския манастир, където се съхраняват до днес.
При пренасянето на мощите на св.Иван Рилски от София до Рилския манастир през 1469 г., шествието спряло на това място, считано за свято. Участникът в събитието Владислав Граматик разказва, че софийските велможи придружили мощите до тази местност, наричана „Лешница“ и тук нагостили монасите, сбогували се с тях и се върнали в София /Из стара българска литература. С. 1977, 203/. През XVII в. на това място издигнали нова дървена църквичка. Постепенно пътуващи монаси отсядали около нея и си построили килии. Така спонтанно възникнал манастир, който народът от околността наричал „Килиите“.
Манастирът, посветен на св.Лука просъществувал до средата на XIX в., когато стихиен пожар го унищожил. При разкопки през 1921 г. на това място, което народът нарекъл „Църквище“, са открити основи на съществувала някога църква. Днешният храм „Св. Лука“, издигнат на мястото на старата обител, както и руския манастир са построени през 30-те години на XX в.
Малката църква „Покров Богородичен“ е изцяло реставрирана. Тук се съхранява копие на иконата „Иверска Мироточива“, чийто оригинал е направен в Зографския манастир. Тази икона е известна с това, че от очите и тече миро и се вярва, че когато с кърпа, натопена в него наложат болно място, то оздравява. През август 1997 г. оригиналът на иконата, който днес е в Канада, бе донесен в България и престоя един месец в манастира. Монахиня направила копие на чудотворната икона. Сестрите от манастира сами реставрират иконите. Виждаме и образа на св. Иван Рилски, изрисуван също от монахиня тук. В манастира има и богата библиотека, съдържаща ценни старопечатни и нови църковни книги. Манастирът е основан от руския архиепископ Серафим Соболев (Богучарски), мъченик и лечител, чиито мощи днес се пазят в саркофаг в параклиса на Руската църква в центъра на София. Храмовият празник на манастира е на църковния празник Покров на Пресвета Богородица – 1 октомври, когато вярващите в лечителската способност на светата Дева изпълват двора му. На 18 октомври е вторият храмов празник, денят на св.Лука, патрон на втората църква в манастирския ансамбъл. На този ден се дават курбани. До 2004 г., когато почина, игуменка Серафима любезно посрещаше всички гости и разказваше историята на обителта. Днес това прави най-възрастната монахиня тук Мария, която продава свещи в църквата „Покров Богородичен“.
Прави впечатление, че редът за посещение на този манастир е много строг и не се разрешава на гости туристи да преспиват в него. Беше ни отказано и да снимаме манастира и храмовете в двора му, защото това осквернявал светата обител. Дворът е изключително добре подържан, цветни лехички обграждат калдъръмените пътечки.

/Динева, Валентина. Софийската Мала Света Гора. София, 2007, 303-304./