СЕЛИЩАТА В КНЯЖЕВСКОТО ЗЕМЛИЩЕ

Археологични находки показват, че тук, в княжевското землище са живели хора от възникване на човешко общество, чак до наши дни. Писмени сведения за тях обаче се появяват чак у древните гърци и римляните. Много са паметниците от византийски произход. Богати писмени сведения за вашата история ни дават турските държавни архивни документи. Сведения за София и Софийско са оставили и редица пътешественици, религиозни дейци и държавници, които са кръсто­свали Османската империя.

Ценни сведения специално за Княжево е оставил турският пътешественик Евлия Челеби — държавник с висок ранг, дипломат, мюсюслмански теолог, писател. Движел се е измежду най-високите правителствени среди. Вуйчо му Мелек Ахмед паша бил известно време велик везир. Благодарение на него Челеби е имал възможност да прекара поч­ти петдесет години в пътувания из трите континента – Европа, Азия и Африка, върху които се е простирала някогашната империя. Той дава подробни описания на Витоша и на Бали ефенди, старото име на Княжево.

В землището, на Княжево три селца са забивали корени, за да устоят на бурите на историческото развитие през вековете: Клисура, Земляци и Бали ефенди.

Село Клисура. Преданието разказва, че на северозапад от Бали ефенди – днешно Княжево на рида откъм Горна баня, имало едно селце на име Рогожа клисура. Тока го наричали, защото жиелите му правели и продавали рогозки от шавар (папур), който растял по затлачените места около реката. Турците го преименували на Хасърджик (или Хасърдже, Аоърджи кьой в други документи). Според една наредба от 1771 г е определен броят на лицата, които трябва да дава Хасърдже за охра­на на пътя през клисурата от крадци и разбойници.

В едно предание, отпечатано през 1891 г, от Д.Стойнов, с говори за разселването на Рогожа клисура. “Още отдавна селяните това място се дигнали и се заселили в местността „Пресечена клисура” (по-горe от старата махала на Княжево – б.а.)- На това място то било от 10-15 колибки и се разселило преди 50-60 години.“ нататък преданието отбелязва поради какви причини се разселил къщичките били разположени близо край пътя София-Кюстендил и по него често минавали керванджии, скитници и пр. Те „свращапи в селото да пренощуват, насилвали жителите да ги гощават и правели пакости! Еднаж такива едни посетители нахлули в селото. Селяните успели да затворят колибите си и да избягат в гората. Арнаудите се разсърдили и запалили колибите. Подир това пострадалите не възстановили; колибите си, а се преселили в землището на днешно Княжево.”

„Това село (Клисура – б.а.) не съществува вече – пише в едно съобщение от 1888 г. – То се е разпръснало, когато арнаудите от Македония са отивали за Видин. Землището му е присъединено към Боянското, а повечето от жителите му се преселили в Бали ефенди.“

Клисурци и досега твърдят, че те именно са „кореняците” на Княжево. Има документи, където това село е е записвано с имена Рогоза клисура или само Клисура. Към края на 15 в. то е включено в имението на Али ефенди (Бали ефенди).

В последните десетилетия на турското робство в землище Клисура били заселели черкези – мюсюлмани, страшилище за местното население. Кошмарни са спомените от пребиваването им тук. По време на Освободителната война черкезите до един избягали преди турците, но махалата и да ден днешен носи зловещото име “черкезка”, макар че в нея живеят натурални шопи.За неспокойната съдба на Клисура говорят останките на изгорялата църква, чиито основи са разкрити през 1921г. в местността Църквище, както и основите на някакъв манастир /днес в територията на манастир Покров Богородичен 2011г./ с килии. Може би затова цялата местност носи името „Килиите“. Българският архиелог Кр. Миятев е проучил основите на черквата и твърди, че те са положени преди 5-6 века.

Може да се твърди, че Клисура води началото си от римско време като селище край крепост, която е пазило София от нашествия през Владайския „дервент“.

Село  Земляни. В едно изследване на Д.Стойков, отпечатано през 1891 г. се говори за с.  Земляни, което съществувало до преди 150-160г. едновременно със село Сопольово, разположено около баня Овча купел.  Земляни се намирало между Княжево и Сопольово, около Домус дере, ляв приток на Владайска река. Старият княжевец Борис Божков твърди, че като юноша е ритал топка с другари в тая местност, станала пасище за княжевския добитък, голи поляни, в които тук-таме се виждали останки от стари сгради. Това твърдят и други стари хора.

Според един султански берат (грамота), подписан в гр.Одрин в деветдневието 21-30.ІІІ,1455 г. село „Землени“ (б. Землище) се при­дава към тимара (владението) на Юсуф, брат на доганджи Али. А под име „Зеилин“ в друг берат това селце е записано в тимарските регистри за 1553 г. на партидата на Мохамеди, син на Карабей, заед­но с други седем села. Посочено е, че „Земляни“ има 47 къщи, от които 10 вдовишки.

По неизвестни причини Землище изчезва от турските данъчни списъци век преди края на робството.

Село Бали Ефенди се развило като попътно селище .Тук са се кръстосвали два пътя, единият тръгвал от Сердика за Пауталия (Кюсендил) и Солун, и другият – от Адриатика през Бали Ефенди, Бояна и Урвич за Одрин и Цариград. Село Бали ефенди предлага на търговците и керванджиите ханища – „керван сараи“ за нощуване на хората и конете, минерална баня, закрила от разбойници. Под ж.п. линия са намерени остатъци от римска селищна черква.

Най-много писмени сведения за Бали ефенди се намират в „Турски извори за историята на България”. Към средата на 17 в. Бали ефенди – Княжево е изглеждало като малко градче. Евлия Челеби пише следното: “На запад от София на един час разстояние, близо до по­лите на Витоша, в едва гъста гора и край едно малко градче се на­мира гробницата на великия светец от сектата на байрамитите – Шейх Бали, който е бил велик учител и имал 70 хиляди последователи“. На друго място Е. Челеби разказва, че Етмекчи-заде Ахмед паша построил в Бали ефенди един голям хан, покрит с олово, с 50 стаи и 40 до 50 дюкяна, е които украсил селото“. Това станало през 1626 г.

Турският реформатор Мидхад паша, роден в гр. Ловеч, като валия на Дунавския вилает (включващ и София), макар че седалището му било в гр. Русе, намерел добри условия в Бали ефенди н построил текстилна фабрика. Към нея било изградено исляяхането (занаятчий­ското училище) през 1867 г.

Говори се за няколко чифлика в землището на Бали ефенди. Част от селяните са били войнигани, т.е. помощен персонал за турската войска, а другите са били работници в чифлиците и мелниците по ре­ка Елешница (сега Владайска). Сравнително малък е бил броят на дребните собственици – главно земеделци в скотовъди. Това не е пречело на турската управа да ги облага с множество данъци. Освен това от десетки турски документи личат и множество тегоби, налагани на населението на Бали ефенди: княжевския колари са превозвала хра­ни от Пазарджик до Ниш, княжевски майстори са участвали в строежа на окопи около Видин, княжевски селяни насила са карани на жътва в Добруджа и пр.

Пътешественици-чужденци с възторг описват приказните природни красоти на княжевските квартали-

Накратко казано – Княжево е историческо селище, израснало на важен кръстопът, обединявало три селища – Клисура, Земляни и Бали ефенди. Понастоящем то обхваща пет кварталчета: Борова-гора, Десети километър, Лозище -кореняци, Петко Напетов н Радин дол, всяко от които има легенди и предания за своята история. Има свое бъдеще в развитието на кметство Княжево.

Георги Пасланджийски 1987 г.