На 9.12.1883 г. Алексанъдр Батенберг издава височайши указ за създаването на Учебното заведение съгласно Закона предназначено да усъвършенства занаятите, железарството и дърводелството и да подготвя професионална майстори. Осигурена му е и първата сграда — някогашната турска сукнарска фабрика в с. Княжево където започва да функционира железарски отдел на учебната занаятчийница. Учебната сграда е приспособена за училище и пансион на учениците. Кюстендилският инженерен участък доставя инструменти, а пансионът е обзаведен с инвентар от Софийския болничен склад. Министерството на народното просвещение изработва програма за 4-годишен курс на обучение по теория и практика, а Министерството на обществените сгради изпраща списък с приетите 46 ученика. Изготвено е и първото щатно разписание, но началото е трудно липсват квалифицирани преподаватели, средства и програмата е трудно изпълнима.

През септември 1885 г. след обявяване на Съединението на България учениците заедно с директора защитават Отечеството с оръжие в ръка като доброволци на Сливнишките позиции в Сръбско-българската война.

През 1886/87 г. учебният процес се нормализира, утвърждава се първият учебен план.

На 1.09.1888 г. към училището се открива грънчарско-пещерски отдел, а през 1890/91 г. – тъкаческо-бояджийски.

През 1893 г. то е преименувано на Държавно техническо училище в с. Княжево. До 1895 г. се обучават 8 випуска от железарския и дърводелския, 4 випуска от грънчарско-пещерския и 2 от тъкаческо-бояджийския отдели.

През 1893 г. училището е преименувано в Държавно техническо училище. В учебната програма са включени нови теоретически предмети — механика, електротехника, технология, специално чертане и парни машини. В 1905 г. вече разполага със собствена сграда в София, построена специално за нуждите му.

===================================================================================================

Бележки за авторското декоративно изкуство у нас. Декоративно изкуство в ДРУ (ДХИУ, ХА)  –  (откъс)

Мария Митева

Декоративно изкуство — какво разбираме под това название? Сигурна съм, че всеки има отговор и може би за всеки той е с раз-личен акцент.

В Енциклопедията на изобразителните изкуства в България, том 1 пише: „Декоративно изкуство — изкуство, което служи за художествено оформяне (външно и вътрешно) на архитектурни сгради, за художествена обработка на битови предмети. Към декоративното изкуство се отнасят декоративната живопис и скулптура, мозайката и стъклописта, рисуване и резба на различни материали, художествени метални отливки, кован метал, декоративни тъкани, керамични облицовки и апликации, театрална декорация, украса на паркове, площади и улици, временна украса по време на тържества и много други.“1 Съвсем естествено е подобно издание да се стреми към краткост на изложението и обобщение. Но и така е виден широкият обхват на декоративното изкуство.

Само един поглед към тематичния каталог в най-голямата ни библиотека ще ни посочи огромното му поле — трудно определимо поради съотнасянето му към голям брой видове (и подвидове), да не кажа към всички изобразителни изкуства. Фишът „декоративно изкуство“ ни препраща и към „кинодехори, монументална и мону-ментално-декоративна скулптура, монументална и монументално-декоративна живопис, приложно и декоративно изкуство, театрал-но-декоративна живопис. Свързани с декоративното са и понятия като декоративна живопис, декоративна скулптура, декоративно бояджийство. Поемането по тези пътеки ни носи следващо разслоение, например в монументапно-декоративна и декоративна живопис са отбелязани емайл, кинодекори, мозайка, театрално-декоративна живопис, темперна живопис; по отношение на скулптурата ни посочват и релеф, а при приложно-декоративното изкуство изброяването е двуцифрено число — антиквариат, бродерия, дантели, дизайн, златарство, керамика (художествена), килими, майолика, мозайка, порцелан и фаянс, промишлена естетика, ръкоделие, ръчна работа, художествена обработка на камък, художествена обработка на кожа, художествена обработка на кост, художествена обработка на метал, художествена обработка на текстил и т.н.

Позволих си това изброяване, за да изтъкна, че всеки елемент от него показва вътревидовото разнообразие на декоративното изкуство, посочва някои от характеристиките му или акцентира етапи 1 от развитието му. Нормално е да си припомним колко голям е и броят на подвидовете, селекционирани по пътя на технологичното усвояване на някакъв материал, да вземем метала например — от кованото желязо до фината ювелирна работа и т.н.

Полето на декоративното изкуство се разбива на изключително много сегменти и започва да означава прекалено много неща. И мисля си, дали не е по-адекватно да не търсим неговото обобщаване, дефиниране в едно цялостно понятие, термин, а да определим неговата природа като на активно присъстващо във всеки друг вид пластично (визуално) изкуство, съставящо определена негова част (съставна, противоположна, противодействаща). Това — от една страна, а от друга — когато си дадем сметка и за времевите изменения и динамиката във видовото обособяване, предполага отпращането на понятието декоративно изкуство в миналото (и в учебните дисциплини и помагала) и най-често днес употребата му е в съставни понятия като декоративно-приложно, монументално-декоративно и т.н. Следователно можем да обобщим, че декоративното изкуство е събирателно понятие, което разширява или събира полето си през различните етапи на развитието си.

Според определенията и историята на изкуството, в частност декоративното изкуство, и неговото развитие, които успях да проследя в работата си, ме карат да разбирам като същинско авторско декоративно изкуство — изкуството в периода от момента на появата на онези първи декоратори3, които се стремят да дадат художествен облик, уникалност на жизнената среда (елитарна в началото), до следващата поява — оформянето на дизайна и означаването на новото творческо поприще — дизайнер. Предпочитам подобно „процесуално“ (събитийно) отграничаване, а не конкретно времево, защото времевите граници са променливата величина в зависимост от локализацията, а събитията, макар и трансформирани, са валидни4

Казано по друг начин, декоративното изкуство се явява медиаторът, преходът, който прави оформянето на предметната среда от недрата на народните занаяти през професионалните занимания в придворните работилници, манифактурите до проектирането за производство на уникални предмети или масова продукция. Този процес на избистряне е съпътстван от още множество събирания и разклонения (декоративно-приложно изкуство, дизайн, някои неконвенционални форми), за да се стигне до явната понятийна неопределеност на съвременните явления.

Художественото образование. До един момент възникването на художественото образование е следствие и на еволюционните процеси в начините и методите на създаване на предметната среда, в друг се явява вече техен катализатор.

Просвещенското мислене и разбиране за света задава множество постулати, които маркират представите дори от нашето близко минало. Това е и времето на създаването на йерархията на изкуствата, и на противопоставянето на изящни и приложни изкуства. Насочването ми към декоративното, приложното и заниманието с тази материя изгради в мен един неосъзнат доскоро стремеж да се  доказва равнопоставеността на тази сфера с изящните изкуства. Осъзнаването на подобни тежнения води до извода, че наистина в множество представи — изказани в публичното пространство, на-писани, преподадени и т.н., тази йерархия е съществувала доскоро. Подобно преднамерено поставяне ме караше да търся началото на декоративното изкуство в Академията. Оказа се, че в Новото време школите или училищата, в които са се подготвяли, успоредно с производството в много случаи, възпитаници с познания по рисуване, перспектива, чертане, орнаментика и т.н. са с по-различен статус от познатия ни днес7. Нуждата от земемерни работи, геоложки проучвания и военни стратегии създава необходимостта от подготвени рисувачи, чертожници, а изискванията на лукса на кралските дворове — подготвени майстор и занаятчии.

Известно е, че в модерната епоха България усвоява европейски опит. Основните модели, които идват у нас, са от Австроунгарската империя, Германия. За историята на художественото образование в империята например четем: „Рисуването винаги е било важна част от обучението по изобразително изкуство в Австрия. Първите опити за въвеждане на предмета в училищата били направени през 1772 г. при Мария-Терезия. През 1783 г. по времето на Йозеф II обучението по рисуване става изцяло функционално насочено и е важна част при квалификацията на занаятчиите и индустриалните работници. Рисуването на декорация и графични фигури, както и скицирането на планове и вертикални сечения се смятало за много по-полезно от копирането на глави, животни и пейзажи. От 1850-те рисуването става задължително за средното училище, където се предвиждало да бъдат подготвени ученици за техническите университети.

В Русия и, където се учат някои от първите ни школувани художници, школата към Оръжейната палата предхожда доста по време създаването на Академията. Естественият еволюционен процес води от прагматиката към науката. Процесите са плавни и най-важното свързани. Европейският опит и тук е решаващ за развитието на специализирани школи и места за обучение

В България е известна хомпресираността и спецификата напроцесите и явленията, породени от „ускореното развитие“, характерната политическа, социална, икономическа и културна обстановка след Освобождението. Макар и с по-различни цели и задачи,през 1883 г. се създава Държавната учебна занаятчийница в с. Княжево. „Занаятчийското училище се е помещавало в изоставената фабрика за шаяци гдето в турско време са приготовлявали от питомниците на „ислахането“ униформи за турската войска.“ Промяната в статута и предназначението на мястото — от исляхане с предимно социален характер към „учебна занаятчийница“, „която си поставя за цел да усъвършенства занаятите в България“ и да подготвя добри и способни майстори за тях, е първата стъпка към специализирано обучение. И както обобщава В. Василчина, „някъде към 1890 г. Държавната учебна занаятчийница в своя вече  „окомплектован“ БНД може да се разглежда като пример на художествено-индусгриално училище от европейски тип. То е създадено и организирано според пряко заимствай европейски опит (най-вече австрийски), неговите педагози са европейски или български специалисти, формирани в Европа (Чехия. Германия, Австрия).“ И макар да се срещат мнения, че след 11 -годишно съществуване училището „не е дало очакваните резултати и затова е било закрито през учебната 1895-1896 г.“ и на негово място са се открили четири отделни училища, автори открояват връзките им със Занаятчийницата (преподаватели, програма и т.н.) и посочват тази промяна като прерастване, като специализация и т,н.

Независимо от причините за промяната — били те политически, икономически, социални, или с оглед на качеството на обучението, отдалечаването от столицата и разделянето на училищата, а впоследствие и възникване на нови, създава условия за конкуренция между тях. Липсата на съвместни действия и решаването на автономни проблеми лишава и от инициативи за съставяне на обща програма за развитието на специализираното образование. Това е може би и една от причините у нас, за разлика от Западна Европа или Русия, където изявени специализирани школи или училища прерастват във Висши училища. Академии, у нас да останат в този си облик. Макар че бих привела думите на Д.П. Даскалов, които отразяват провеждането на Конгрес по естетика на улиците в Брюксел20, но засягат и въпросите на образованието. Интересна е препоръката, която дава конгресът по отношение на организацията на художествените академии и училища — „да се допуска по-голяма свобода и децентрализация, а училищата по художествена промишленост да се управляват от самостоятелни съвети, съставени от представители на промишлеността, изкуството и търговията. Тъй както са английските подобни училища с автономно управление, които до толкова процъфтяват в някои големи манифактурни центрове. Тук може би се откроява същностната причина — децентрализиране се осъществява, но в места с процъфтяваща манифактура или промишленост. Обучението е в неразривна връзка с производството. Липсата на такива връзки у нас не провокира задълбочаване на теоретична подготовка, методологията, техническите умения, а и не се прекрачва границата към обучение, което ще създаде предпоставки за развитие на творчество у учениците и свободна художествена изява.

Но за да сме обективни в намерението си да проследим специализираните заведения, които дават подготовка в областта на декоративното изкуство, трябва да се върнем малко назад и да споменем името на Н. Павлович. Един от първите обмислени и документирани копнежи по създаване на „заведение по живопис“ е дело на Н. Павлович и датира от 1867 г. Визията му за структурата, почерпена вероятно от образованието, което получава в странство, за „заведението за прекрасното художество“ има следното деление: „

I отдел — копирен — да се пречертава само от ръкописни чертежи;

II отдел — антиковий — да се чертае само по натура, само от антики статуи (старини кумири);

III отдел — природни.

……………………………………………………………………………….